Прочетен: 2095 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2018 09:50
Оставаше един ден до височайшето посещение. Хората се чудеха как да се подготвят, за да се представят подобаващо добре. Парите им не достигаха, защото отдавна непосилните данъци ги бяха глътнали. Заповедта на градоначалника нареждаше недвусмислено на всички да се облекат празнично, да бъдат чисти и нахранени, усмихнати и щастливи.
Дългоочакваният миг настъпи. Кралското семейство и придворните се настаниха в ложите. Манифестацията на верните поданици започна. Жителите на кралството се точеха в безкрайни колони и поздравяваха своя владетел. Кралският статистик шепнеше окуражителни цифри и красиви формулировки, според които жизненият стандарт в кралството растеше нагоре, нагоре. Величеството кимаше разсеяно с глава, махаше с ръка и дори не поглеждаше надолу към минаващите поданици. А и защо, щом според проучванията и сондажите всички бяха доволни!
Данъкоплатците ръкомахаха щастливо, леко гладни и странно изглеждащи. От високите ложи кралят и велможите му трудно можеха да видят нещо. Едно от министерските деца непослушно се надвеси надолу през парапета. Преди уплашената му гувернантка да го издърпа, детето се огледа шокирано и промълви учудено:
- Но, татко! Народът е гол!!!
- Тихо сине! Лъжеш се!!! – уплашено прошепна баща му, министърът.
- Но, татко! Наистина е гол. Може някога да е бил облечен, но сега е гол, гладен и нещастен! Защо сте го оставили така???
Сред празнично облечените велможи се разнесе нарастващ ропот. Уплашеният баща каза:
- Не му обръщайте внимание. То е само едно дете. Нищо не разбира…
Той искаше да защити сина си. Но нима детето не казваше истината…
- А защо просто не погледнете??? Вижте сами!!! Народът е гол!!! Слепи ли сте всички? – извика детето.
Добрият и благороден крал се ужаси, когато видя действителното състояние на нещата. Владетелят не желаеше повече Народа да марширува гол и нещастен. Затова реши да му помогне. Съвсем наскоро излезе кралски указ, който гласеше:
„Ние, Вашият владетел решихме. От днес отменяме всички манифестации.“
Народът прочете указа и ...тук приказката свърши.
Остана само стабилността.
Простете ми, че нескромно се самоцитирам. Написах този разказ или каквото е през 1995 год. и той стана част от книгата ми „Песъчинки“ от 1998 год. Сетих се за тази история онзи ден ,когато български политици протестираха срещу бедността и корупцията, а някои от тях са част от причините за съществуването им.
Но пък стабилността е непоклатима.
има го и тук : https://burgas-reporter.com/articles/31197
