Бяха времена ,когато част от експортната ни листа беше износът на революция, т.е в България идваха някакви младежи и девойки, които разучаваха „А“ и „Б“ на това как се сваля правителство, как се стреля, как се сглобява и разглобява оръжие, после си заминаваха по живо по здраво по родните места, за да се борят за победата на социализма в своите държави  и …идваха и ранени революционери, за да се лекуват у нас.

Към края на моята военна служба бях във военния санаториум в Хисаря, за да ме възстановят от…не, не от рана, която съм получил по време на сражение, а от язва на дванадесетопръстника.

В някакъв момент се запознах с лейтенант от републиканската армия на Никарагуа, чийто крак беше целият гипсиран. Виж той беше ранен по време на истински бойни действия. Каза ми, докато куцукаше с патерицата си, че е бил пилот на хеликоптер и го свалили с ракета „Стингър“.

Обясняваше ми, че се биели срещу дрогирани „контри“, така наричаха своите съперници, които искали да свалят законното комунистическо правителство на Фронта Сандино.  Първо се друсали, после влизали през границата и без да им мигне окото се втурвали в битка. Офицерът ми казваше, че и да стреляш в тях, те вървят срещу тебе и не усещат болка. Разказваше ми и аха ,аха да се прекръсти уплашено, но…не смееше, защото нали беше комунист.

Тогава от този лейтенант научих, че  „curva“  курва на испански означава завой и че комунистите в Никарагуа не смеели да се наричат комунисти, защото католическата църква щяла да ги анатемоса, а никарагуанците вярвали повече в Бог, отколкото в светлото комунистическо бъдеще и затова щели да се разбунтуват срещу правителството. Затова се наричали „сандинисти“. Виж ти. У нас пък се оказа ,че много от свещениците в църквата ни са били милиционери и членове на Шесто управление на Държавна сигурност. Комунисти също.

Днес, много години след моите разговори с никарагуанския лейтенант за революции и контрареволюции и за тайните на испанския език, нещата са си същите. Комунистите по света и у нас избягват да се наричат комунисти. Не заради работниците или селяните, ами заради партийната стратегия или тактика, които включват курва след курва, т.е политически завой след завой.

Ами, да…не са един или двама българските комунисти, които пъргаво прескочиха в  десницата.  Те успешно са направили своя завой и днес са по-католици от папата. Каква curva какъв завой. Затова и десницата ни е нефелна. Защото е заразена от леви вируси.

Честно казано…не знам кой управлява сега в Никарагуа, но сякаш там в момента няма нито революция нито контрареволюция. Надявам се, че са разбрали по между си и не се стрелят с ракети, а решават всичко в парламента си.

Чух, че от българската десница, в която странно защо през годините имаше немалко бивши комунисти или деца на комунисти, искали да провеждат лустрация, демек да изкарат бившите комунисти от управлението на държавата. Това било най-важното според тях.

Все още не е ясно, защо десните не проведоха този антикомунистически екзорсизъм, когато имаха пълно мнозинство в Парламента между 1997 и 2001 год, ами искат да го правят сега, когато са извън Народното събрание. Лустрация до последния комунист. Какъв лозунг, а? Ама, нали се разбрахме. То, комунисти у нас вече няма. Те направиха своя пореден ляв завой. Или десен. Или те завиха по поредната curva

Преди време един телевизионен водещ, който днес е част от управляващото мнозиноство, ме покани за енти път да му гостувам в предаването. Бях ходил и други път при него. Там беше нещо като групова терапия, в която водещ и гости трябваше да псуват Бойко Борисов. Аз първо обещах да отида, ама после се отказах.

И той ми звъня, звъня по телефона ,пък накрая ми прати гневен есемес с текст „Голяма си курва“ Може би е искал да ми каже на испански, че съм направил голям завой? Същият водещ днес е рамо до рамо с бойко Борисов и го брани с голи гърди от комунистите и другите вредители в Народното събрание и от такива идиоти като мен. Сигурно е изтрил предаванията си, в които ругаеше премиера и с мръсна газ влезе в завоя и направи curva.

Какво тук значи някаква си личност.

Май пропускат това, че днес времената са други. Днес ние не изнасяме революция, а мозъци, скрап, пшеница, слънчоглед и  …преди дни стана ясно, че нашият премиер е бил определен за Европейска личност на годината.

Това е. Освен скрап ние вече изнасяме …личности.

И добри практики. А внасяме кохезионни фондове. Носят се слухове, че ще внасяме и мигранти, но това са само слухове.

А вие да не мислите, че е лесно да си европейска личност а годината. Много работа е нужна и мине се не мине ден да прегръщаш Юнкер или фрау Меркел или…тази…с ниските обувки…със сивата коса…как беше , бе…а, да Тереза Мей, май беше.

Аз лично изпитвам някаква вътрешна съпротива към прегръщането и целуването на Меркел или Юнкер или Тереза. Много по-хубаво е човек да прегърне и целуне Адриана Лима. Или жена си, както аз направих снощи и тази сутрин. Между другото Адриана Лима беше омъжена за сръбски баскетболист, а сега е заедно с турски писател. Явно и тя, милата, става част от световната интеграция на Балканите. А с жена ми сме женени от 19 години.

Това е обаче друга история, а тази свършва тук.