Уффф…притесних се. Тази сутрин вицепремиерът Дончев взе, че каза ,че ничие място в кабинета не било гарантирано и се изплаших.

Ама…то значи, че…демек и мястото Му на Онзи, Комуто Царе, Папи и Патриарси Конграчулейшъни Думат, не е гарантирано???

Пфу пфу…да не дава Господ. Те, вразите Му ей сега ще се накокошинят и пак за оставка ще сквернословят.

Не се гаси туй, що не гасне.

Има си неща, които са, докато свят светува и се не пипат.

И Великият ДЕВЕТИ е нещо такова.

Стои величествено и ни разделя на две части, които са готови да се избият.

Едните мразят онези, за които Великият Девети  септември е празник, поставил началото на светлото бъдеще, а другите мразят тия, за които Кървавият Девети септември не е празник, а начало на мрачни времена.

Забелязали ли сте, че в празничния ни календар е пълно с такива дати, които ни карат да се мразим. А пък ако денят не е празничен, си се мразим просто ей, тъй. От сърце.

Ами, да. Той още Ботев го беше казал „Силно да любя и мразя“

По примера на американския борец за човешки права Мартин Лутър Кинг и аз имам една мечта.

Мечтая си някой ден българските политици да изчистят, изрежат и затворят завинаги гнойната рана „Девети септември“.

Да седнат заедно тези, които твърдят, че Девети септември 1944 год. е ден на преврат срещу тогавашното законно правителство и начало на човеконенавистен режим.

Да седнат заедно с онези, които пък вярват в това, че Девети септември 1944 год. е ден народна революция, въздала справедливост.

Имам една мечта всичките на тази маса да сведат глави в минута мълчание хора в памет на избитите през 1923 год. комунисти и земеделци. Да си спомнят за отрязаните  глави на ятаци.

Да помълчат в памет на „Шестте ястребинчета“, на погребаните край Топчийско в Руенския Балкан живи партизани от отряд „Народен юмрук“ , да помълчат в памет на избитите до 1944 год

Мечтая си да се появи най-сетне някой политик от левицата, по възможност лидер на партия, който да застане на тази маса и да поиска прошка от наследниците на избитите в бомбения атентат в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 год.

Да помоли за извинение и прошка за избитите след 1944 год без съд и присъда и за унищожените животи в лагерите на смъртта в Белене, Скравена и други такива ужасни места, създадени от тогавашната комунистическа власт.

Да поиска прошка и извинение за репресиите над инакомислещите…

Имам една мечта водещите български политици от ляво и от дясно да изчистят и затворят  с общи усилия гнойната рана Девети септември, за да можем всички заедно да продължим напред, без да се мразим.

Имам обаче усещането, че това никога няма да се случи.

Ами, да. Такива дати са важни като слънцето, въздуха и водата за всеки български политик. Че той ние ако сме обединени, можем и да натирим далеч онези, които ни разделят.

Но млъкни сърце.

Днес е десети септември. Денят, когато едни оставки ще бъдат разгледани и евентуално приети или отхвърлени.

Но какво значение има това, ако българите продължаваме да се мразим.