В края на краищата всичко е въпрос на гледна точка.

 Е, наистина е леко малоумно началото на един коментар да започва с „в края на краищата“, но кажете ми не съм ли прав?

 Защото ако някой управник ви каже, че е увеличил  пенсиите с 200 млн. лв, това звучи внушително и партийните тръбачи възвестяват новината някак тъй радостно и възторжено. Двеста милиона са това, ей. Много са, я опитайте да си ги представите накуп. Аз имам едни трийсет лева на двулевки и ми изглеждат много ,пък двеста милиона са…ъъъъффф, не мога да си ги представя.

Ама ако същият този управник каже, че е увеличил пенсиите с по четири лева на пенсионер, най-вероятно ще чуе хората да му кажат „Абе, я си го начукай, нещастник такъв. Ти подиграваш ли ни се. Четири лева, моля ви се!!!“

Но има е друг похват, чрез който гледната точка може да се промени. Това става, чрез прочутото „Аз исках да кажа“.

Демек казал си едно, пък хората го разбрали като друго.

И тогава обясняваш до посиняване какво си искал да кажеш. Ама, съмнението остава. Стоят хората срещу тебе и клатят глави, пътк ти си им обяснявай колкото искаш.

Защото ако си издумал, че едни майки са лоши майки и използват децата си за лични цели, то после колкото и да обясняваш какво си искал да кажеш и че думите ти са били извадени от контекста, ами…издънил си се и майките са готови да ти разкатаят…майката, с извинение.

Какво казваше Царя? „Трябва да бъдете господари на мълчанието“ . Ама, нали сме републиканци, откъде накъде някакъв цар ще ни казва какво да правим.

Но ако средният българин смята, че царят е под неговото ниво, то пък кой ли ще признае, че е над него, то тогава да се сетим за поговорката „Мълчанието е злато“ .

Е, само си представете че този политик, който искаше да каже едно, ама каза друго за майките, беше замълчал?

Колко неща щяха да са различни, нали.

Ама, сърце юначно не трае. А устата сама промълвила …, не без това последното. То беше от едно стихотворение за партизанина Антон.

Сега трябва да поясня за младите читатели какво е партизанин. Ами, според едни българи това означава герой,  а според други човек, който обира мандри.

Ето ви пак различни гледни точки. Значи според едни историци„Битката при Жабокрек“ е тежък сблъсък между партизански отряд и германски военни части, а според други нападение на партизани над болни и ранени немски войници, т.е атака срещу болница…Партизаните спечелили победата. Така ни учеха в училище през миналия век.

„Глей ся“, както казваше Стоичков в една реклама.

Внимателно гледайте в картинката, за да не изпитате проблем при оформяне на гледната си точка.

Кой е най-разпознаваемият консерватор в България?

Консерватор???

Бареков казва, че това е Сидеров.

Кой, кой го казва? Бареков???

Какво е искал всъщност да каже ли? Ами, не знам.

Знам само, че когато г-н Сидеров излезе на улицата, го прави, защото се готви да влиза пак в парламента. Иначе казано се готви за избори.

Чувам ви, ей. Чувам ви да казвате, че този се извъртал като фурнаджийска лопата. Ама, не сте прави.

Защо обиждате фурнаджийската лопата. Тя е благороден инструмент и важен помощник на фурнаджията. Влиза безстрашно в огъня, вкарва и изкарва хляб, гювеч, козунаци, агнета, чушки…закъде сме без фурнаджийските лопати. Гладни ще останем.

Само едно не разбирам. Как при толкова много фурнаджийски лопати в Мила Родино Ти Си Земен Рай,  

работиме много, работим от сутрин до здрач,

но хлябът е малко, но хлябът на стига деца

Разбира се, стиховете на Вапцаров са символични. У нас има много, ама много зърно, но го изнасят в чужбина.

Но пък фурнаджийските лопати остават.

А г-н Сидеров и г-н Бареков стоят на улицата и пеят „Оставаме, оставаме и нищо, че е есен“