Тия дни всички в Мила Родино Ти Си Земен Рай говорят със завист и злоба за един подарен  апартамент на един министър.   Не било хубаво – викат – да му подарявали такова голямо жилище.
  Айде  сега, лицемерни ми се чинят тия думи. Забравихте ли какво е казал народът по този повод? 
  Подарена къща назад не се връща и на харизан кон зъбите не се гледат.
  Тъй и с министъра. Той навярно хич даже и изобщо не е искал такова голямо жилище, но роднина му го е подарил и какво да прави. Да го хвърли на улицата ли?
  Изобщо, щом у нас някъде се наредят роднина до милиционер, роднина до милиционер и се получава някаква голяма изненада за всички останали. Винаги е така. За едни сватба, за друг брадва. Не случих на роднини, ей. Един милиционер нямам тъй за цвят. Пък милиционер милионер съвсем нямам в родословното дърво.
  Всъщност у нас милиционерите са навсякъде. Дори ако се вслушате какво говоря, със сигурност ще чуете „Ние сме на всеки километър, ние сме на всеки километър, оттук до края на света“

Може би и затова от толкова много милиционерщина в наше село понякога се получават странни неща. Например русалка от салам и шунка, която е опънала снагата си върху маса в галерия и културтрегери я разфасоват с ножове и вилици. Не, не...милиционерите странят от изкуството.
  Но да знаете, че по повод на ожесточените спорове около  министерския дом никак не е учтиво да гледате в чуждата паница и да завиждате на чуждото щастие. 
  По този повод японският мислител и философ Сие Ба Лом Ама Та би казал „Богатство и известност получени по нечестен път, изчезват като облак“   Аз не разбирам точно какво е искал да каже този мислител. Убягва ми смисълът на думите му и ми е трудно да ги приложа в българските условия, защото нашенските стопани на богатства, придобити по нечестен начин, обикновено казват „Колкото повече, толкова повече“. Да, де Мечо Пух е казвал същото.

По въпроса за подаръците. Дизайнерът Джорджо Армани дарил 6 млрд. евро на фондация, която помага на бедни хора в нужда. Значи може да им подарят и жилища, а? Туй нашенски милиционер милионер нивга няма да го стори. Гаранция Франция.
  Много ми харесва онази реклама, в която една ухилена до уши жена, поръчва на мъжа си да купи нещо сладичко и той толкоз се разтриса от радост, че чак му се привижда син кон. А моята жена не ми дава да купувам сладки неща, защото съм прекалявал с купуването на сладки неща. Праща ме за хляб, а аз се връщам с шоколади, бонбони, бисквити и сладкиши. Затуй не ми дава. И аз от мъка цвиля като кон…