Защо го правел ли? Защото искал лично да види и да чуе как живеят управляваните от него хора. Един вид провеждал собствено социологическо проучване.
И след една такава обиколка сред хората започвал да проумява, че онова, което му говорят царедворците, няма нищо общо с това, което се случва с хората.
Какво излиза тогава. Значи още от стари и прастари времена хората мечтаели един ден управниците им да могат да видят истината със собствените си очи.
Историята е показвала и доказвала хиляди пъти, че ако един владетел или управник започне да гледа на света единствено през очите на лакеите си или на министрите си, тогава може да бъде сигурен, че всъщност не вижда нищо. Или ако слуша през ушите на лакеите си, със сигурност е не чува нищо.
Просто става сляп и глух за ставащото с хората в държавата, която управлява.
Мислех си за тези неща, докато мярнах по телевизията някакво предаване за шефове ,които влизат под прикритие в своите заводи и фирми. И колкото и да е тегаво за гледане, все пак посланието към мъжете и жените на някакви ръководни позиции беше ясно. „Отворете очите и ушите си и затворете папките с докладите на вашите заместници…И използвайте ума си“
Искате ли да си представим как управляващите у нас се включват в социален експеримент, наречен „Министър под прикритие“.
В рамките на тази задача министърът на финансите ще живее един месец с минимална заплата или по-добре с минимална пенсия. Ще плаща всички месечни сметки, ще храни семейството си и ще купува дрехи, лекарства и …е, няма да купува. Все пак е минимална заплата или минимална пенсия.
Министърът на транспорта ще пътува с градски или междуградски автобус, а може и с пътнически влак се композира от Бургас до София, Ленче ле. Ама с всичките му екстри. Дъжд, сняг и студ във вагона, закъснения и прочие.
Министърът на здравеопазването ще се поразходи по клиничните пътеки и аптеки в страната първо като пациент, второ като лекар или аптекар, който попълва километри или тонове документация. Колко ли ще издържи без да се ошашави. Току виж осъзнае ползите от въвеждането на електронна здравна карта.
Министърът на образованието в новата си роля на ученик ще носи на гърба си две ученически чанти, ама пълни. А като учител ще преподава на 32 деца в класната стая и евентуално ще пише с тебешир на дъската в XXI век.
Министърът по въпросите на електронното правителство ще попълва ръчно десетки хиляди хартиени бланки и формуляри един месец, докато му дойде акъла.
Министърът на вътрешната стража ще ходи всяка вечер сам да патрулира с раздрънкан автомобил и да охранява десет села едновременно, а през деня ще атакува с гумена лодка рибари бракониери, нарушили морската ни граница.
Правосъдният министър пък ще живее един месец в изолирана среда в компанията на мъже или жени с по тридесет висящи дела и с по пет условни присъди, за да осъзнае, висящите дела и условните присъди висят и тежат на врата на държавата.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, заедно с правосъдния си колега и с колегата си по въпросите на вътрешните работи пък вечер ще живеят на палатка в квартал с изцяло незаконни постройки.
Министърът на туризма пък ръчно ще сгъва и разгъва всички чадъри и шезлонги на някой концесиониран плаж, докато сам стигне до извода колко точно чадъри и шезлонги е приемливо да има върху един плаж. Така ще проумее разликата между плаж и концесионна територия и защо хората харесват повече едното и по-малко другото.
Може пък министърът на правосъдието, колегата му по вътрешните работи и колегата му по регионалнтото развитие да бъдат заедно въдворени да живеят в палатка в центъра на квартал с незаконни постройки. И да живеят в тази палатка до тогава, докато измислят ефективен начин как законно да съборят всички незаконни постройки. Предполагам, че до третия ден ще са предложили работещо решение.
Министърът на европредседателството, да бе…имаше и такъв, той пък …и на него все ще му измислят нещо.
И така всеки министър ще бъде българин под прикритие един месец, а премиерът …
Ами, премиерът на ротационен принцип ще минава през всяка една от всичките роли на своите министри.
Да, да…чувам ви вече как казвате, че идеята ми е глупашка, а сюжетът на експеримента е мега или ултра тъп.
Добре, де…признавам , наистина звучи наивно и глупаво, но сигурно разсъждавам така, защото като малък четях много приказки. И в тях доброто винаги побеждаваше.
А иначе в нормалния живот ние живеем в духа на онази поговорка „Ситият на гладния не вярва“. Да, за съжаление ситият вярва на официалната статистика.
Какво тогава да правят бедните? Ами, да го духат бедните – както казваха римските сенатори в онази комедия „История на света“…или бедните да се надяват, че някой ден някой управляващ ще се съгласи да се включи в експеримента „Министър под прикритие“, за да види и чуе истината.
Да, бе да. Заспали чувства ти в мен недей събужда.
